ПЛЮВАЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЮВА̀ЛНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Съд, използван в миналото за събиране на храчки с цел ограничаване разпространението на зарази и за хигиена. От двете страни на дългия, тих коридор .. бяха наредени почти цяла дузина добре излъскани, чисти плювалници. П. Вежинов, ЗНН, 40. Преди средната месечна заплата беше около сто долара, а сега — само 20. Почти колкото получава за един час работа негърката, натоварена да чисти плювалниците в нюйоркското метро. Дем., 1990, бр. 46-47, 3. Плювалникът стоеше мълчалив и се сърдеше на глупавата горделивост на другите мебели, които .. никак не обръщаха внимание на тоя, който стоеше тъй скромно в ъгъла и позволяваше на всички да го плюят. Св. Минков, СЦ (превод), 17. Снабдете се с два чифта нови дрехи, .. и един джобен плювалник и заминете веднага. Хр. Смирненски, Съч. III, 143.

Прен. Разг. Грубо. За уста. — Стига, идиот! — кресна Учебната пушка. — Затвори плювалника си! Г. Мишев, А, 158.