ПЛЮ̀ЕНИЦА ж. Разг. 1. Изхвърляне на плюнка (слюнка) от устата обикн. като игра на деца; плюене.
2. Прен. Неодобр. Одумване, недроброжелателно критикуване; плюене.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник на Н. Геров, 1908.