ПЛЮ̀ЙВАМ

ПЛЮ̀ЙВАМ, ‑аш, несв.; плю̀йна, ‑еш, мин. св. — ах, прич. мин. страд. плю̀йнат, св., непрех. Остар. и диал. Плюя (в 1 знач.) веднъж или няколко пъти. Когато Босната влезе, тъкмо тая миризма [на кир и пот] го лъхна в лицето и запуши гърлото му. Но той, като плюйна и, запъхтян, пое издълбоко дъх. Ст. Чилингиров, ПЖ, 164. Залепиха ми се джуните, та не мога да плюйна. Г. Краев, Ч, 104. Гостите ядяха, пиеха, веселяха се на балкончето, а Общи се стискаше между буреняка и бъза да не кихне, да не кашли, да не плюйне, да не шавне. М. Кънчев, В, 274. Чуждестранче! Като преминеш покрай тоя гроб, то иди и кажи на българите, да дойдат и да плюйнат на него по

един път. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 183.

Не съм плюйнал на бащината си брада. Диал. Не съм пропаднал, изпаднал, имам положение в живота и обществото, все още съм добре. "Работи", ни казват. Ща да работа! Работата е дадена само за гяурите; а аз още не съм плюйнал на бащината си брада, говорил един друг турчин, който приличал на чиновник. Л. Каравелов, Съч. IV, 191. Плюйвам / плюйна си на петите. Диал. 1. Бързо се махам от някъде, побягвам за да се спася от някаква опасност. Щом видиш, че и от тебе щат да поискат помощ, то си плюйни на петите и скрий се в най-тъмната пещера, даже и в преизподнята. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 209. 2. Отправям се, тръгвам на път (обикн. дълъг). Айде, плюйни си на петите и до довечера да стигнеш до село.

Списък на думите по буква