ПЛЮНЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЮ̀НЧЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Разг. Слюнчен. Тук-там се виждаха охлюви, оставили по листата и по пънищата своята сребърна плюнчена следа. Ем. Станев, ПЕГ, 109.

◊ Плюнчени жлези. Остар. Слюнчени жлези. Аз обичам например да плюя. Природен недостатък, богати плюнчени жлези. ВН, 1958, бр. 2054, 4. Тези подправки [пипер и др.] раздражяват стомаха и плюнчените жлези и като изкарват повече сокове, спомагат за съвършенното смилание. Ч, 1872, кн. 13, 622.