ПЛЮ̀НЧО

ПЛЮ̀НЧО, ‑то, мн. ‑вци, м. Разг. Рядко. Мъж, човек без достойнство; плюнка. — Ти не отбираш ли, че другата седмица ни е сватбата на нас бе, мой човек, .. — настоял най-нахалната на своето си Колев, та онзи [музикантът] се снизил пред него със земята, щото тоя род хора поначало са за мене плюнчовци. Ал. Томов, П, 94.

Списък на думите по буква