ПЛЮС

ПЛЮС, плю̀сът, плю̀са, мн. плю̀сове, след числ. плю̀са, м. I. Като същ. 1. Мат. Име на математически знак за събиране на една величина с друга (+). Противоп. минус. Дълги формули по математика замрежиха погледа му и като на лента виждах плюсовете и минусите, корените и логаритмите. Кр. Григорова, ОНУ, 120. Малограмотен, смята с рабо̀ша / не е учил ни минус, ни плюс, / но спечели ли днеска пет гроша, / до пет пъти ги скътва под ключ. Н. Марангозов, НПС, 25. За да ся покаже, че няколко числа трябва да ся съберат, поставя ся помежду тях белег + , който ся нарича плюс. Хр. Данов, ТПЧ, 18. Замествам плюса с минус. // Разг. В училищната практика — същият знак, поставен към оценката, бележката, за означаване, че знанията са малко повече, отколкото се изисква за дадената оценка. Щом в тетрадката се появяваше не дай си боже три плюс,.., посрещах детето със зли очи. Н. Каралиева, Н, 20.

2. Прен. Разг. Положителна страна на нещо или на някого; достойнство, позитив. Противоп. минус. А сега да преминем към атмосферната корозия .. Нейният единствен плюс е, че тя е обикновено много по-равномерна от другите видове корозия и затова не е коварна. С. Райчева, К, 34-35. За сериозния слушател "Фиделио" е един грамаден плюс за нашата опера. БНТ, 1941, бр. 213-214. Откровеността невинаги е твой плюс. // Предимство. Грашев не се поддаваше на изкушението да се изгражда завършени характеристики за хората, .. това го предпазваше от предубеждения и му даваше възможност да се ползува от помощта на бъдещи плюсове и минуси. Д. Фучеджиев, Р, 290. В къщи Тончо ни посрещна с бяла престилка, факт, който малко или много внесе респект и сложи няколко плю‑

са в негова полза. Цв. Чалъков, ЗИК, 50. Една заслуга кандидата има, /.. Тоз важен плюс: на шеф да бъде внук? Ем. Попдимитров, СР, 88.

3. Прен. Рядко. Положителна оценка на нещо; одобрение. [Взискателният педагог] може да не получи отведнъж висока оценка от ученическата аудитория, .. Но постепенно тая аудитория ще може да се убеди къде знанията тежат повече и ще премести своите прибързани възторжени плюсове. Отеч., 1977, кн. 10, 5.

II. Като съюз, неизм. 1. Мат. Между две или повече величини — за означаване, че тези величини се събират; и. Умаляемото е равно на умалителят плюс остатъка; тъй, от 8-53 имаме: 85+3. К. Кърджиев, А, 29.

2. За означаване, че нещо се прибавя, добавя; още, и, в добавка. Противоп. минус. — Според моите най-подробни изчисления по книгите и кочаните в общината имаше точно дванайсет хиляди деветстотин петдесет и четири лева, плюс герба, който е към хиляда и пет-шестотин лева. Д. Калфов, Избр. разк., 384-385. Семейството, сине мой, не е просто мъж и жена плюс любов, запиши си го. Е. Манов, БГ, 229. Обединяваше ни общото късогледство плюс еднакъв градус астигматизъм. В. Йосифов, РС I, 214. Моите съкооператори не падат по-долу от мене в овладяването на електротехниката и асансьорната кибернетика... Изобщо вървим напред. Получаваме плюс своята още една специалност! Ст, 1965, бр. 1006, 3.

3. Освен (това). Документите за кандидатствуване са същите, както за другите техникуми, плюс характеристика. ВН, 1960, бр. 2772, 3. Един не, вагонът и девет етажи/ да има, не можеш пак никъде седна,/ а плюс туй ни ламба, ни лунен лъч даже. Хр. Смирненски, Съч. II, 49.

III. Като нареч. Само ед. Обикн. с предл. в. Повече, в повече. Пространството в парка, според официалния парижки каталог, показва плюс 8000 квадратни метри по-голямо, нежели у Виена. Лет 1874, 237. Атомът на хлора е получил един електрон, попълвайки външната си обвивка до 8 електрона и следователно носи един отрицателен заряд в плюс. Хим. V кл, 1950, 19. Всеки [ученик] искаше да стигне пръв и пръв да седне на чина, защото всяко закъснение носеше по точка в плюс на другия. Цв. Чалъков, ЗИК, 62. Като направихме рекапитулацията, се оказаха плюс 1 000 лева.

Плюс-минус. За означаване границите (крайните точки, пунктове) на някакво колебание, вариране; горе-долу. [Нако] описва своя живот в кланиците на"Ескей" в Балтимор, където през стъклата с дебелина на тухла едва прозирала сива дрезгавина, а набъбналите като картофи от влагата пръсти на работниците регулирали плюс-минус печалбите на "Ескей". Г. Алексиев, ДЦ, 85. Утрешните температури ще бъдат с плюс-минус 2° в сравнение с днес. Плюс безкрайност. Мат. Множеството на всички реални числа. Множеството на всички реални числа се означава със символа (- о̀, + о̀) и се чете: минус безкрайност, плюс безкрайност. Плюс-минус безкрайност. Разг. Неопределено кога и колко. Светла. (чете). — Очаква, че ще го изпишат [от болницата] тези дни. Дора. — Кога точно? Тези дни е и пети, и шести, и плюс-минус безкрайност! Б. Балабанов, НС, 69.

— Лат. plus. — Друга (остар.) форма: плус. — Хр. Г. Данов, Числителница, 1868.

ПЛЮС

ПЛЮС, разш. плюс, пляс и пляс, плюс междум. Остар. и диал. 1. Пляс; пльос, пльок. Ей мълком присегна / ездачът с песник като чук — / Плюс! К. Христов, Избр. ст, 193. — Яз, рекол той, ке напрам еден железен грунец, що кога ке се клаит во вода, да чинит: "пляс, плюс", како жив. Нар. прик., СбНУКШ VIII, 177.

2. В сказуемна функция — пльосвам, плясвам шумно. Като издума това, а Лило пак замахна с ръка, та плюс у пъна! М. Георгиев, Избр. разк., 57. Чуден человек е / Цорчо, порчо наш, / .., / всеки му е крив: / този, що умира, / оня, що е жив. / Дали света крив е / или негов вкус? — / Или иска да замахнеш, / та зад врата — плюс! П. Р. Славейков, Избр. пр I, 227-228.

Списък на думите по буква