ПЛЮСКАВИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЮСКА̀ВИЦА¹ ж. Остар. и диал. Мехур, плюска¹ (в 1 знач.). Откинал краставица, дигнала му са плюскавица. СбНУ XXV, 36.

ПЛЮСКАВИЦА² ж. Остар. и диал. Вид дива ягода, чиито плодове се берат заедно със зелените листа около дръжката и при откъсване пукат. Мнозина са мислеле да заменат чая с различни други растения, като например, с младите листе на портокалените дървета, с младите листе на ягодите.. и на плюскавиците и с цвета на скорорастлекът..; но ни едно от тие растения няма никакво подобие на китайския чай. Знан., 1875, бр. 13, 205.