ПЛЮСКА̀ВИЧЕ

ПЛЮСКА̀ВИЧЕ ср. Название на някои диворастящи треви и храсти, като татул, мехунка и др. с кухи плодове, които се пукат шумно; плюскач2. По ливадите цъфтят маргарити, детелини, плюскавиче, ралици и др. Ив. Димитров, ОП, 23. Разнообразната храстова растителност в района е представена от скрипка,.., плюскавиче, калина. ПЗ, 1981, кн. 10, 22.

Списък на думите по буква