ПЛЮСКАНЕ

ПЛЮСКАНЕ1 ср. Разг. Грубо. Отгл. същ. от плюскам1 и от плюскам се. Та то и плюскането му не беше като на хората — лапа, гаче ще му вземат паницата. Г. Караславов, Избр. съч., 453. Като отидохме у Филипчови — у него бяха закуските — .., па ядене, па тъпкане, па плюскане. А. Константинов, Съч. I, 119. — Пие, убил го господ! Да не беше и неговото плюскане и къщата да бяхме довършили. М. Колчакова, П, 76-77.

ПЛЮ̀СКАНЕ

ПЛЮ̀СКАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от плюскам2.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.

Списък на думите по буква