ПЛЮСНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛЮ̀СНЍЦА ж. Диал. Неодобр. 1. Ракия; пукница. От ракията няма никакво избавление, .. Тая пущина умори преди три години брата ми .. Все пак от тая плюсница, само в едно място,.., 17 души стават, гдето наброявам досега умрели. Лет, 1869, 110.
2. Пиене, пиянстване, плюскане1; плюска2. Черпанието с вино и ракия .. по къщите ни трябва да ся прекрати .. Ако някой не е благодарен с приятелството ти без плюсница, то хиляди пъти по-добре е той хич да не дохожда у дома ти. Нап., 1875, кн. 4, 53. От плюсница е пукнал, / от пиене умрял. СбНУ XI, 155.