ПЛЮСЪК —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛЮ̀СЪК1, мн. ‑ци, м. Диал. 1. Плясък1, пляскане. Беят не се стърпя, изскочи с камшика и се зачу плюсък през голите рамена на нещастната майка. Ц. Гинчев, ГК, 318.
2. Пукот, пукане; плюскане2, трясък. Паданието на изгорелите дървете, плюсъкът, трещението .., сичко събрано наедно, само по себе си съставлява нещо бунтовно. З. Стоянов, ЗБВ II, 71-72.