ПЛЮШКАЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЮШКА̀ЛО, мн. ‑а, ср. Разг. Играчка — дървен пищов; пушкало, плющялка. И започнахме да си правим дървени пищови. Филчо ни снабдяваше с барут и гилзи.. Обявихме война на долненци и започнахме с тях да стреляме и да гърмим с плюшкалата. К. Калчев, ПИЖ, 114.// Разш. Пищов. Повдигам плюшкалото ей така — той вдигна пистолета нод главата си, — свалям го на нужната височина и .. натискам, дето трябва. Б. Райнов, ДВ, 228.