ПЛЮЩЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЮЩЀНЕ ср. Отгл. същ. от плющя; плясък. Важно вървеше старшия и от време на време замахваше със своя жилав камшик, който издаваше остро плющене. Т. Влайков, Съч. III, 108. Думите ѝ замряха о трясъците и плющенето на буйния дъжд, който сѐ повече и повече се засилваше. Ц. Церковски, Разк., 46. Военният лагер се огласи от сигнали на бойни рогове и от плющенето на разветите пряпорци. Д. Линков, ЗБ, 36. Тъй го обикаля той [корабът], и по скърцането на засмолените дъски, по полюляването на мачтите, по плющенето на платната гадае как ще държи творението му, щом го срещнат морските бури. А. Дончев, СВС, 568.