ПЛЮ̀Я

ПЛЮ̀Я, плю̀еш, мин. св. плюх, прич. мин. страд. плют, несв. 1. Непрех. и прех. Изхвърлям от устата си плюнка, слюнка, храчка и под.; плювам. Бай Ганю седи сам в салона, зяпа разсеяно картините, час по час плюе по килима. А. Константинов, БГ, 44. Той се изкашля дълбоко, плю на дъските и .. мина с ръкава по овлажнелите мустаци. Кр. Велков, СБ, 77. Ако актьорът играе не добре възпитан човек, който се секне с пръсти и плюе, дето свърне, той,.., не трябва всяка минута да се секне и плюе. Ст. Груев, ББ, 85. — Премазаха го като въшка. Оттогава не е ставал. Кашля и само кръв плюе. П. Тодоров, Събр. пр II, 408. За подаяние, естествено не идат майки, които са слаби,.., които кашлят или плюят кръв. Й. Груев, КН 7 (превод), 27. Що ми тряба златен леген, кога ще плюя кръв в него. Послов. О плет да се държи, че кръв да плюе. Клетва. Обр. Противосамолетните оръдия плюеха нервни изстрели. М. Грубешлиева, ПИУ, 290. Откъм улицата една тежка Емге [картечница] злобно грачеше и плюеше куршумите си срещу тях. Ив. Мартинов, ДТ, 194-195. — Няма смисъл да нажежавам само оръдията да бия отдалеч, а когато тръгнем да щурмуваме, оръдията да почнат да ми плюят снарядите. П. Славински, ПЩ III, 397-398.

2. Прех. Изхвърлям от устата си нещо, което съм лапнал; изплювам, плювам. По едно време ми направи бележка да не гълтам костилките, а да ги плюя, защото ще си повредя стомаха. К. Калчев, ПИЖ, 158. Всички пушеха. Дори Щерю се опитваше да глътне дима на вонящата цигара, кашляше и плюеше горчивите листенца на тютюна. Д. Добревски, БКН, 140. Какъв ентусиазъм бихте очаквали от онзи, който увива сирене с книгите на Шекспира и при изпълнение на Бетховена плюе люспи на семки! Р, 1927, бр. 259, 2. Ала откъснеш ли да хапнеш.. Боже мой! / та то отрова е: тръпчиво, киселее... / ти мръщиш се и плюйш. К. Христов, Избр. ст., 180. Славна била твърдостта на стареца Елеазара, комуто като отвориха със сила устата, накараха го да яде свинско месо,. Но той с гнусение плюеше запретеното ястие. Н. Михайловски, ССИ (превод), 89.

3. Непрех. Изхвърлям слюнка, плюнка върху нещо, с цел да го намокря; намокрям, наплювам, плювам. Сега Великин плю на пръстите си, позаглади флейтата си и засвири както трябва. Й. Йовков, ЧКГ, 161. Те [дърварите] не продумваха нито дума, въртяха брадвите един след друг или пък

се спираха само да позасучат ръкавите на конопените си ризи и да плюят два-три пъти по дебелите си зачервени длани. Ст. Загорчинов, ДП, 334. — Щяха да поминат и без тебе! — забелязва уж мимоходом Салих и понечва да си вземе от картофите, но се опарва и плюе в ръката си. Н. Хайтов, ШГ, 90. Той плю в шепата си, наведе се и мълчаливо почна да разтрива ходилата на краката си, корави като подметки. М. Марчевски, ОТ, 110. И плюеше на ръцете си, за да са не хлъзга гладкият сап на мотиката. З. Стоянов, ЗБВ I, 373.

4. Непрех. Изхвърлям плюнка, слюнка, храча като израз на отвращение, негодувание; плювам. Натъпчили раниците си със запарени сухоежбини, с умирисани салами,.., просто да плюеш. Г. Караславов, Избр. съч. II, 164. Страхливо вий поглед отпущате / пред близката смърт на човека, / палачи! Що значи / смъртта на един? / Амин! / Захрачи / и плю. Г. Милев, С, 38. // Прех. и непрех. Изхвърлям плюнка, слюнка, храчка върху някого, за да изразя отвращение към него или да го унижа, оскърбя; заплювам2. Мъже, жени и деца, турци и гърци, ишли да се гаврят с увисналите тела, плюли връз тях, размахвали ги. К. Величков, ПССъч. I, 79. Не дюкяните и стоките гледах аз, а конвоя, заточениците, които едва-едва си пробиваха път между гъсто обградилата ги тълпа от възбудени и озверени османлии. Те крещяха, размахваха юмруци и бастуни, плюеха нашите мъченици. Ст. Дичев, Р, 38. На другия ден, когато са занасяла жертвата да са погребе, на заминувание покрай кафенето.., аскерлиите, които биле събрани на чардака, плюеле върху носилото. НБ, 1877, 260. Не плюй другарчетата си!

5. Прен. Прех. и непрех. Критикувам остро, осъждам, одумвам злобно някого или нещо (обикн. неоправдано); оплювам, плювам. Нека плюят, нека реват против него, да го затворят, да го бият, той няма никога да отвори уста. Пък все някога ще се върне един поне жив от ония и ще разкрие истината. Ст. Даскалов, БМ, 50. — Ти трябва да знаеш, че не е лек пътят, по който сме тръгнали. И ще ни ругаят, и ще ни плюят, и ще ни клеветят и уволняват. В. Геновска, СГ, 292. Шантажен бил тоз вестник — всеки плюй, / и сѐ пак го чете. Що значи туй? К. Христов, Избр. ст, 224. Смеят ни са децата, / плюят ни момите. Л. Каравелов, Стих. I, 87. Този журналист постоянно плюе по кмета.

6. Непрех. С предл на и (рядко) в. Прен. Отнасям се с пренебрежение и презрение към нещо или някого; презирам, плювам, заплювам2. Той още отначало беше казал, че иска именно злато и само злато и че плюе на нашите долари, като вероятно добавяше на ум, че плюе и на нас самите. Б. Райнов, С, кн. 11, 19. Плюя аз [Нейко] на такава държава, която смучи кръвта на бедния народ! К. Петканов, МЗК, 280. — Обикновено хората с математическо образование като вашето страдат от противоположна болест — боготворят машината и плюят на всяка дейност, която изисква поне мъничко физически труд. А. Гуляшки, ДМС, 107. — Насила ще ме прави щастлив! — сърдеше се в себе си Борис. — Плюя аз на неговото еснафско щастие! Г. Караславов, ОХ, 247. Като няма прокопсия/ плюл съм в тая орисия! П. Яворов, Ант. 39.

7. Прен. Нeпрех. Обикн. със същ. чувства, душа. Гавря се, погаврям се. Любчо плю в душата ми. Наричаше ме богиня, уверяваше ме, че не може да диша без мен. А го видях в градината да се натиска с Дора. К. Кюлюмов, ПШ, 13. Плю на чувствата ми, когато най-малко заслужавам това. Г. Стаматов, Разк. I, 81.

8. Прен. Непрех. С предл. на. Изоставям, зарязвам, пренебрегвам нещо. — Ако печатницата се купи на името на някого, на двама или на трима души, утре те могат да плюят на анархизма и да започнат да трупат парички. Ем. Станев, ИК, 152. Аз нападнах един танк..; веднага ме засегнаха, трябваше да плюя на машината и да се спусна с парашут. РД, 1950, бр. 200, 4. Я пак тука какво пише.. А наистина ли е то, и че ако е истина, ние трябва да се позамислим, или ако е лъжа, да плюем на вестника.., това не правим. Лат.1885, кн. 9, 20. плюя се. I. Страд. от плюя в 1, 2, 4 и 5 знач. II. Възвр. и взаим. от плюя в 4 и 5 знач. плюе се безл. от плюя в 1, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 знач. За да станеше кмет и за да се задържеше за такъв той, трябваше да се изнасилят и закони, и избиратели, да се плюе и на обвинителен акт и на прокурорски искания за отстранението му от тази длъжност. Пряп., 1903, бр. 73, 3.

Да (ще) ти кажа аз тебе как се плюе в джамия. Диал. Употребява се като закана към някого, че ще си получи заслуженото за сторено от него зло. Да плюя на змия в устата, ще я отровя. Разг. Много съм ядосан, изпълнен съм със злоба.- Тръгвам на баните: ако остана тука тая нощ и утре — ще се пукна.. — Да плюя на змията в устата, ще я отровя! Ив. Вазов, Съч. XXV, 34. — Тъй ме е яд, че в устата на змия да люя, ще я отровя. Й. Йовков, А, 57. Каквото (което) плюя, не <го> лижа; плюя ли веднъж, не лижа. Разг. Държа на думата си, не се отказвам от това, което съм казал или обещал. — Де, не приказвай така за човека, — сопна му се приятелски Куцото. — Дал вече дума, пък той плюе ли веднъж, не лиже. Г. Караславов, С, 82. — Искаш ли си декларацията Динко? — .. — Което съм плюл, няма да го лижа. Н. Каралиева, Н, 189. Не плюя срещу вятъра. Разг. Не се противопоставям на някого или нещо, не се противя (обикн. на по-силния), за да не си навлека

неприятности. — Аз съм по-умен отколкото мислите, Кадир ефенди.. Срещу вятъра не плюя — ще падне върху лицето ми. Д. Спространов, С, 179. От малко-малко ако ме тачиш — не плюй срещу вятъра, детко! Не ритай вярата! Н. Хайтов, ПП, 148. Плюли сме си в устата; сякаш (като че) сме си плюли в устата. Разг. Говорим, твърдим едно и също нещо, като че сме се наговорили. Гостите като че си бяха плюли в устата да носят разни напитки и цигари. Шкафчето на бай Анчо се напълни с бутилки уиски, всевъзможни коняци. И. Петров, ПР, 125. На вратата се показа учителят. Че като гракнаха ония ми ти момчета, сякаш си бяха плюли в устата. Едно през друго се надпреварваха да ме чернят. М. Кюркчиев, ВВ, 70. Плюя в (на, върху) лицето (очите, сурата) на някого. Разг. Грубо. Изразявам презрението си, изказвам възмущението си от негова постъпка, поведение, (обикн. в негово присъствие). Колко пъти ми е идвало да плюя в лицето на подлеца, но в последния момент мисълта за тебе е пресушавала устата ми! В. Пламенов, ГШ, 6. Болярите отказаха парите си, и не ме зачудиха: тия пълзящи червеи имат само един бог: златото. И аз плюх в лицето им. Ив. Вазов, Съч. XIV, 46. Плюя в паницата, от която ям. Диал. Отнасям се зле, върша лошо на тези, които ми дават прехраната, които ми помагат. Плюя под опашката на някого. Разг. Грубо. Изгонвам, прогонвам, изпъждам някого (обикн. от работа, от служба). — Той ли? Какви министри риташе, че този ли селяндурин [Стамболийски] нямаше да изрита! Щеше да му плюе под опашката сто пъти. Ем. Станев, ИК, 267. Плюя си в пазвата. Разг. Успокоявам се, след като силно съм се изплашил или когато ме е страх много. — Привидяло ти се е тебе, страхопъзльо!.. Хъ плюй в пазвата си. Ц. Церковски, ТЗ, 27. — Бойчо, напролет русите ще дойдат насам. Турците ще си отидат в Анадола. — Я дойдат, я не дойдат! Турците още не си плюят в пазвите от страх. К. Петканов, П, 81. Плюя си на (в, върху) лицето (името, сурата). Разг. Грубо. Постъпвам против принципите си и се излагам, като губя уважението на другите към мен. — Пишман-Кишиша, дето харлаковчени оназ година с колове го изпъдиха от къщата на вдовицата — сега, плюл си на името, тръгнал с кърджалиите да си изкара яда на селото. П. Тодоров, Събр. пр II, 35-36. Тия, които са си плюли на лицето, не държат на лицата на другите. Още по-малко държат, ако тия лица са хора бедни, дребни и нищожни. Ст. Чилингиров, ПЖ, 114. Плюя си на петите (краката, нозете, подметките). Разг. 1. Бързо се махам от някъде, побягвам. Щом чула гласа гръмовити, Баба Меца си плюла на петите. Оставила заека да плаче. Р. Босилек, Р, 51. Едвам се от ръце им отървава!/ И плю си той на босите крака. К. Христов, ПП II, 51. 2. Отправям се, тръгвам на път (обикн. дълъг). А трябва да се върви. Тогава? По-силният си плюе на краката и — морен-неморен — удари напред. Ст. Чилингиров, ХНН, 49. — Ще си стегнеш утре торбичката, ще плюеш на петите си и — право в София. Г. Караславов, Избр. съч., 248. Плюя си на ръцете (дланите). Разг. Залавям се здраво за някаква работа, дейност. Аз съм малко разгален, свикнал съм да успявам във всичко. научен съм да плюя на ръцете си, да стисна зъби — и да надвия! К. Константинов, СЧЗ, 175. Нивата е близо двайсет декара. Орало да не забодеш в нея, пак ще ти даде петнайсетина крини на декар.. — А като си плюеш на ръцете, за две-три години ще ѝ видиш края. Г. Караславов, Избр. съч . I, 321. Ще плюя в мозъка на някого. Жарг. Грубо. Ще поставя някого в лошо, притеснено положение, ще му отмъстя за нещо. Ще ме запомниш ти! Ще ти плюя в мозъка аз! Какво си мислиш? <Сякаш> змия пепелянка му е плюла в устата. Разг. Много е зъл, проклет. Такъв си е Кара Кольо, не мяза на дяда Рача Чобанът .. И зъл, зъл, сякаш пепелянка му е плюла в устата. Чудомир, Избр. пр, 22.

Списък на думите по буква