ПЛЯК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЯК междум 1. За наподобяване звука на гръм, гърмеж; бум, пук. Пляк, пляк! — каза пушката на Геня и гагарката остана със забита човка във водата. Й. Радичков, НД, 179.

2.За наподобяване звука от отваряне на бутилка, пукване на шушулка, балон и под.; пук, пльок. И в този миг — пляк! — шушулчицата се пукна на пет лентички, които се навиха като спиралки и изхвърлиха семенцата си. П. Бобев, ЗП, 135.