ПЛЯКАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛЯ̀КАНЕ
ПЛЯ̀КАНЕср. Рядко. Пукане, плясък. Изведнъж нещо жилна дясното ми ухо, чу се плякане, инстинктивно се пипнах .. Обърнах се: Мустафа .., стискаше пищова с дуло, насочено в тила ми. В. Андреев, С, 1972, кн. 11, 123-124.