ПЛЯМПА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЯ̀МПА м.и ж. Разг. Грубо. Плямпало, дърдорко, дрънкало, лапацало. — Няма да ѝ кажа! Няма да ѝ кажа! — заричаша се старата. — Такива работи не се разправят. Тя ще вземе да се похвали на мъжа си,

пък той, Бунарджията, какъвто е плямпа, току-виж, изтърсил го, дето не трябва. Г. Караславов, Т, 217-218.