ПЛЯМПАЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЯМПА̀ЛО ср. 1. Разг. Грубо. Бъбрив мъж или жена, които приказват много и предимно празни приказки; дрънкало, лапацало,плямпа. Пък Парпула е едно плямпало! Като отвори оная уста, широка до ушите, край нямат приказките му. Б. Болгар, Б, 36. — Че аз да чуя такова плямпало пред мене да ги плямпа, по зъбите ще го цапардосам, ей тъй! — показа юмрук дребничкият Дивечки. Б. Обретенов, С, 127.