ПЛЯМПАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛЯ̀МПАМ, ‑аш, несв., прех. и непрех. 1. Разг. Грубо. Приказвам, говоря много и празни приказки; празнословя, дърдоря, бръщолевя, дрънкам, плещя1. И ето сега вече Домна си тръгва, изчезва. А като я няма нека плямпат каквото си искат клюкарките. Б. Болгар, Б, 69. — Търсиш си белята! — обади се зад купчината каси жена му. — Плямпаш пред непознати каквото ти дойде на езика. Ст, 1978, бр. 1667, 2. — Много плямпаш, ей! — мръщеше се Сендьо — Цяла радиоточка си! Г. Мишев, Г, 53. — Пък бате Спас от радост взе, че изхвърли вън на двора лампата! — Е, стига де, пък вие вече днес смехурии все да плямпате! А. Босев, ЦС, 128. // Разш. Разг. Говоря.- Това е работа само на учените хора. Знаете ли колко такива учени и преучени, ходили по навън, по навътре, плямпат на чужди езици, са минали през ръчичката ми. В. Нешков, Н II, 336.
2. Остар. и диал. Гадая, предсказвам (Н. Геров, РБЯ). плямпам се страд. плямпа се безл.