ПЛЯСКАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛЯ̀СКАНЕ1, мн -ия, и (диал.) -та, ср. Отгл. същ. от пляскам1 и от пляскам се; плескане1, плясък. Не бях виждал бой между гълъби.. Но една сутрин, както вървях из парка .., ме сепна някакво пляскане с криле. Ст. Даскалов, ЕС, 334. Залегна и сложи пръст на гладката дъга на спусъка,.., но не видя никакви прорези и мушки, само усети болката в дясното рамо и чу пляскането на изстрелите. Г. Мишев, СГ, 118-119. — Не сме дошли тука да слушаме пискуни и плясканета! Ив. Вазов, Съч. XXII, 106. Сред отворения кръг на поляната лъснаха на слънцето голи гърбове, намазани с оливия. И пляскания, охкания... Гъстият жив плет от проточени глави се движеше наляво-надясно, клякаше, изправяше се на пръсти — според хватките на борците. Б. Несторов, АР, 106. Около тия средореци ся люлеят множество застарели върби и дебели храсталаци, край които водата навремени минува тихо и весело, като ги удря с ласкателните си пляскания, а навремени — размътена, минува грозно. Ил. Блъсков, ИС, 43.