ПЛЯЧКАДЖИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЯ̀ЧКАДЖИЯ, мн. ‑ии, м. Разг. Неодобр. Човек, който плячкосва, граби; грабител. Амнистираха бивши министри, земеделски големци, плячкаджии и обирници. Г. Караславов, Избр. съч. V, 284. Главният лагер на турската войска така също беше се оттеглил вън от селото към черковицата Света Петка, а няколко само плячкаджии, повечето башибозуци, пречеха из селото да колят, палят и обират. З. Стоянов, ЗБВ II, 156.