ПЛЯ̀ЧКАМ

ПЛЯ̀ЧКАМ, ‑аш, несв., прех. Остар. Плячкосвам. — Народът ще да са възбунтува само тогава, ако турците направат някое тиранство, т. е. ако захванат да палат селата и градовете и ако захванат,.., да плячкат света. П. Хитов, МП, 98. Войникът дохождаше във войската от своя воля за добра плата, споряд изгледа в боя, дето бе му допуснато всякак да плячка. Б. Димитров, Я I (превод), 76. — Огънят турнат, — извътре! — него са запалили ония що са плячкали и кои са щели може би с огън да разковават златото от някои заковани предмети, гдето са го намерили. Хр. Драганович, НБ (превод), 77. плячкам се страд.

Списък на думите по буква