ПЛЯЧКОСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛЯЧКО̀СВАМ, ‑аш, несв.; плячко̀сам, ‑аш, св. Разг. Неодобр. 1. Непрех. и прех. Грабя, ограбвам някого, нещо от някъде. След битката при Марица, Амурат се разяри на Шишмана и даде воля на своите да плячкосват и свирепствуват из българската земя, та налитаха за дрехи, добитък и роби. Ем. Станев, А, 195. За стареца целият род на кехаята беше хайдушки.. Целият род грабеше гори, вършеше контрабанда, плячкосваше народа. Б. Несторов, СР, 130. — Крадците тръгват да плячкосват, когато честните хора спят. М. Марчевски, ТС, 112. Венгрите, .. прехвърляли Хемус и плячкосвали чак владенията на император Константин VII Багренородни. М. Смилова, ДСВ, 70. Лев Диакон разказва, че и след несполуката си при Едрене русите не преставали да плячкосват византийските владения. ПСп, 1876, кн. 11 и 12, 106. 2. Прех. Вземам нещо като плячка; заграбвам2. Десет годин бил разбойник, / И сега е даже. / .. Сичко, що събере, плячкоса, / дели го с пашата. Ив. Вазов, Съч. IV, 15. Старите гърци, .. се славили и възпявали "хероите", храбро плячкосали известното златно руно. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 33. Тълпа от тези голаци [черкезите], въоружени, нападат селото, дето плячкосали, щото ѝм са паднало. НБ, 1876, бр. 4, 16. ● Нар.- поет. плячка плячкосвам. Така [певецът] научи ,.., че Бог е наспорил навред богат ред, но и навред плячка плячкосват угрите. М. Смилова, ДСВ, 41. плячкосвам се, плячкосам се страд. Те трябваше да почувствуват как се плячкосва чеизът на девойките, как се бият безпричинно селяни. Сл. Трънски, Н, 263. плячкосва се, плячкоса се безл. — Какво да правя? Гледам, хората товарят и напущат града. — Аз не вяр‑
вам, че и в най-лошия случай крал Милан ще допусне да се плячкосва. В. Геновска, СГ, 366.