ПЛЯЧКО̀СВАНЕ

ПЛЯЧКО̀СВАНЕ мн.-ия, ср.Разг. Неодобр. Отгл. същ. от плячкосвам и от плячкосвам се; грабеж, ограбване. Всеки ден нови пълчища башибозуци налитаха тая къща с цел за плячкосване и изнасилване. Ив. Вазов, Съч. X, 119. Главата ѝ беше пълна с тревожни мисли, със спомени от лятото на седемдесет и седма година, когато свекърва ѝ се чудеше как ще побегне и ще остави къщата си на плячкосване и опожаряване. В. Геновска, СГ, 332.

Списък на думите по буква