ПНЕВМОТОРАКС —Речник на българския език — алтернативна версия

ПНЕВМОТО̀РАКС ж. Мед. 1. Болестно състояние, при което става натрупване на въздух между белите дробове и плеврата. Също тя [софийската минерална вода] е лековита против диарията, плевритните следи, пневмоторакса и очните болести. П. Делирадев, В, 148. Изпъкване на едната гръдна половина се среща обикновено при серофибринозен плеврит, при гноен плеврит, хидроторакс, пневмоторакс. М. Василев и др ВБ, 37.

2. Изкуствено дозиране, изпълване с въздух (по-рядко с кислород или азот) на плевралната кухина с лечебна, а понякога и с диагностична цел. Лечебната физкултура е ценен помощник на останалите терапевтични методи при лечение на туберкулозата чрез пневмоторакс, който се състои във вкарване на въздух в плевралната кухина, за да се изключи заболялото белодробно крило от дишане. Н. Манчева, ЛФ, 129-130. Изкуственият пневмоторакс се състои във вкарването на въздух със специален апарат при измерено налягане в плевралната кухина на болната гръдна половина. Л. Митов и др. ВБ, 103.

— От гр. πνεύμων 'бял дроб' + лат. thorax 'гръден кош'.