ПОАНТИЛИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОАНТИЛЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. 1. Изк. Постимпресионистично течение в живописта, възникнало във Франция в края на ХIХ в., при което, за да не се смесват цветовете, багрите се нанасят във вид на точки. Доведените до крайност принципи на импресионизма за делението на цветовете породили така наречения поантилизъм. Хр. Ковачески, СК, 68.

2. Муз. Композиционен похват, разпространен през ХХ в. предимно в Германия, Франция и Италия, при който се използват множество, обикн. кратки паузи след всеки звук.

— От фр. pointillisme.