ПОБАРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОБА̀РВАМ, ‑аш, несв.; поба̀рна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. поба̀рнат и поба̀рам, ‑аш, св., прех. Разг. 1. Барам, пипам нещо леко или за малко, за кратко време; попипвам, поопипвам, докосвам. Тя дръпна крайчеца на плата, побара го с два
пръста и като мръдна устна недоволно, обърна се и бавно повлече чехли към стълбите. Д. Немиров, Б, 130. Като ги побара с пръстите си, той позна, че са все гологани и сметна, че три или четири франка било сега всичкото черковно съкровище. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 130. Побарах му гушицата [на пилето] — празна. А, така твоите ученици хранят пилетата ти, си помислих. Л. Каравелов, Съч. II, 23. Баба Стоеница, не знам от радост ли беше, от очите ѝ сълзи рукнаха, не мой да ми продума. "Не плачи, бабо, не плачи" — и побарвам ту ножа, ту пищовите си. М. Кънчев, В, 137.
2. Непрех. Барам, пипам, ровя в нещо, опипвам с ръце нещо известно време, за да намеря, потърся някакъв предмет или да се ориентирам в обстановката; попипвам, поопипвам. Най-после той се поизправи, бръкна в пазвата си, побара там известно време и най-сетне измъкна кемерите с парите си. Д. Немиров, Б, 72. Сакакушев разтърси рамене, бръкна важен в джоба си, побара в него и пристъпи към Павлов. Д. Добревски, БКН, 172. Къде е сега? Нищо не видеше в тъмината; той побара с ръце наоколо; напипа някакви си качета и дреболии, по които позна, че прибежището му е една бакалница. Ив. Вазов, Съч. VIII, 151. Селянинът се заприбирал да си отива, кога нагънал торбата — легка, побарал, хляба го няма. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 3-4, 20.
3. Прен. С отриц. не. Оставям на спокойствие някого, не го обезпокоявам; закачам2. — Ето властта дава прошка на всички шумкари... използувай случая... Никой не ще те побарне. К. Ламбрев, СП, 94.
4. Прен. С отриц. не. Използвам, употребявам нещо по предназначението му; пипам, пипвам. — Сега трета година мъжете рало не са побарали. Н. Хайтов, ШГ, 60. Преди имаше голям мерак да свири, но откакто започна да спортува, не е побарал цигулката.
5. Прен. Обикн. несв. Крада понякога, от време на време; покрадвам. Бъди внимателен с него — чух, че имал навика да побарва.
6. Остар. и диал. Пипам (в 1 знач.), пипвам (в 1 знач.). Кога ся досегнем до някое тяло, та го побараме, ние усещаме да има у него нещо, което не пропуща навътре. Й. Груев, Ф (превод), 7. — Пусни .., лельо, Тодорка, / двама на лозе, лельо, да идем .. / С очи я не ща, лельо, поглядам, / с ръка я не ща, лельо, побарам. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 60. побарвам се, побарна се и побарам се. I. Страд. от побарвам в 1, 3 и 6 знач. Магнезия .. намира ся у някои минерали .. кога ся побарат между пръстите ни, биват гладки и мазни като сапун. С. Веженов, Х (превод), 48.II. Възвр. от побарвам в 1 и 6 знач. Заприиждаха правоверните [мюсюлманите]. Всеки от тях минаваше най-напред през чешмата, умиваше .. ръцете си до лактите .., побарваше се с мокри ръце по врата и ушите, па тогаз влизаше вътре. Г. Манов, КД, 39. След туй побарал се тук-там и хоп — / две чисти бели гълъбици .. / измъкнал от широкия си джоб. Хр. Смирненски, Съч. II, 83.