ПОБА̀ЩИМ

ПОБА̀ЩИМ м. 1. В традиционната българска сватба — мъж, обикн. роднина на младоженеца, който замества баща му и е един от разпоредителите при сватбения обред. Пред момкови двори излезли побащим — чичо му Богдан и помайчима — тета Злата. П. Росен, ВПШ, 165. — Стойчо, колко дни траят сватбите у вас?Доста дълго .. В сряда почват — в сряда свършват. Калесване, сватба, побащими, кумове... К. Ламбрев, СП, 112. Чемшир порти притворени / стар побащим ще отвори, / помайчима да затвори — / щом с погледи оборени / влезе двойката отбрана. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 85. Пригоди се Янкул юнак / за девойка дрейнополка. / Калеса си Янкул юнак / Крали Марко за побащим. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 11.

2. Мъж, който е като баща, вместо баща на някого. Говореше се, че Маноловият побащим, хайдутинът Караманол, оставил на храненика си две дисаги бели акчета. А. Дончев, ВР, 54. Нако крачеше бавно и мислеше как след смъртта на баща му животът тръгна сив като пепел. Е, чичо му Толо помагаше, стана му побащим, но краищата на скъсаното въже се отдалечаваха. Г. Алексиев, ДЦ, 81. Момчето учудено погледна дядо си. — Да убия? Да исках да убия, по-добре щях да се меря, побащиме — отговори то. Ст. Загорчинов, ДП, 261. Обр. Юнашка майко, за юнака не жалей/ над него грижен бди побащим стар, Балкана. П. П. Славейков, КП ч. III, 91.

Списък на думите по буква