ПОБЕДИТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБЕДЍТЕЛНО Остар. Нареч. от победителен; победоносно, победно, победителски. Юруците тутакси познаха .. кой ги викаше и послушно се запътиха насам. Бай Тодор ни изгледа победително. Ив. Вазов, Съч. ХV, 96. Франция .., зле управляема, не можеше да се надее да излезе победително из борбата с един неприятел, на когото войските бяха силно организовани. Ч, 1871, кн. 22, 680.