ПОБЕДНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБЀДНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Книж. Победител (в 1 знач.). Благ и велик е победника, тъй поне външно изглежда, / и победения враг щади като своите хора. Ас. Разцветников, Избр. пр III (превод), 118. Защо ся е отворил на праотците им пътят на Меотийското езеро, който бивал незнаен и

неотворен през толкози векове, ако не за да ви доведе дотука, гдето щете победници да ся прославите. Г. Кръстевич, ИБ, 380.