ПОБЕДОНОСЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБЕДОНО̀СЕЦ, мн. ‑сци, м. Остар. Победител. — Пристигна писмо от султана .. Всеки знак беше подчертан от свещената му десница. Най-отгоре с туграта — Мохамед, син на Ибрахим, винаги победоносец. А. Дончев, ВР, 90. Най-тържествуващ беше капитан Гороломов. Когато той мина на парада пред двореца .. с горда усмивка на .. победоносец, всички погледи се устремиха към него. Ив. Вазов, Съч. ХI, 175. Великий Симеон .. кога ся е завръщал от Цариграда победоносец, народ отсякъде излязвал с песни да го посрещне. Г. С. Раковски, БС I, 162.