ПОБЕЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБЀЛВАМ¹, ‑аш, несв.; побѐля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Беля¹ малко, кратко време нещо (обикн. платно). Отидоха да побелят платно на реката.

2. Остар. Избелвам¹ (във 2 знач.). Както водата.. не може да побели една черна дреха, така и доброто советование не може да промени една зла природа. А. Гранитски, ПР (превод), 76. побелвам се, побеля се страд. Подир три-четири часа парцалите заприличват на тифтик .. Но този тифтик бива червеникав, а книгата тряба да бъде бяла. Тряба следователно да се побелят раздробените парцали. Т. Икономов, ЧПГ, 113.

ПОБЀЛВАМ², ‑аш, несв.; побѐля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Беля² малко, кратко време нещо. Той [Сирак Боньо] се изпъчи.. и викна на Джонка: — Приятелю, досърбяха ме ръцете! Ха да побелим липа! А. Страшимиров, ЕД, 29-309. побелвам се, побеля се страд.