ПОБЕЛЯ̀ВАМ

ПОБЕЛЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; побелѐя, ‑ѐеш, мин. св. побеля̀х, прич. мин. св. деят. побеля̀л, ‑а, ‑о, мн. побелѐли, св., непрех. 1. Придобивам бял цвят, ставам бял поради определени физически или химически причини. Налива се в чаша малко варна вода и в нея през стъклена тръбичка се духа известно време — тя побелява. Хим. V кл, 43. Пламъците в огнището танцуваха равномерно, железата вътре ставаха червени, после синкави, накрая побеляваха. Й. Радичков, СР, 131. Жегата бе непоносима. Слънцето печеше, угарите побеляваха като жар, класовете се пукаха. К. Петканов, Х, 171. — Те [дренките].. са побелели. Старинки са. Хр. Смирненски, Съч. III, 75. — Трябва да разбиеш яйцата добре, докато побелеят.

2. Ставам бял поради това, че се покривам с бели предмети или бял слой, пласт от нещо (сняг, цветове и др.). От прозореца се вижда как навън вали с упорита настойчивост дребен сух сняг и как с учудваща бързина побеляват отсрещните опушени покриви. П. Незнакомов, СбСт, 105. Отвън полъхваше топъл вятър, в градината овошките бяха побелели от цвят. Й. Йовков, ПГ, 131. Гърлото, тая сутрин бледорозово, сега беше станало жълтеникаво като гнойна рана. Небцето и езикът бяха побелели. Х. Ру‑

сев, ПЗ, 254. Една сутрин цялото поле побеля от войнишки палатки. Г. Белев, ПЕМ, 111. — Я изляз нагоре, / та погледай, / .. / Поле е побеляло / със бели агънца. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 324. // Покривам се с прах, поради което ставам, изглеждам по-блед, безцветен, бял. Осем дена вървя бос светогорският монах покрай Бялото море и покрай Мраморното. Краката му се нараниха, черната му власеница побеля от прахове. А. Каралийчев, ПГ, 121. Шосето беше разбито, прашно, акациите край канавките бяха посърнали от горещината, побелели от прахоляците. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 207.

3. За коса, брада и под. или глава на човек — ставам бял или прошарен (поради остаряване или преживяна силна мъка, тревога). Очите му губеха блясъка си и се обезцветяваха и само косата упорствуваше, сивееше, но не побеляваше. П. Вежинов, НБК, 6. Една вечер .. пламнаха кладните и саплъците на Емин бея .. Призори всичко стана на пепел. Брадата на Емин ага побеля в тази страшна нощ. Ив. Гайдаров, ДЧ, 107. Какви теглила претеглихме, божкеее, затуй ми побеля главата още като бях млада булка. А. Каралийчев, НЗ, 163. // Косата ми става бяла или прошарена. Минаха годините, остаряхме, побеляхме, а усмивката на Наско си е все същата. К. Видински, НСП, 45. — Ясен месец, / що са, месец, често мениш, / а я една побелявам, / побелявам, остарявам / от ядове свекървини. Нар. пес., СбВСтТ, 417.

4. Прен. Рядко. Остарявам. — Първо на първо няма никакъв бог — казва тя уверено. — Ти на стари хора акъл да не даваш! — започва да се дразни старецът. — Като побелееш, тогава ще знаеш много. П. Незнакомов, МА, 29-30. Когато побеля — тогаз разбра: не храни / поезията. Но какво сега да хване? К. Христов, Избр. ст, 223.

5. За лице, устни и др. — ставам много блед, обикн. поради неприятно чувство, страх и др.; пребледнявам, побледнявам. Противоп. поруменявам, заруменявам, поаленявам, зачервявам се1. В същото време към него се обърна Шериф чауш: — И ти ще дойдеш с нас, чорбаджи. Тясното лице на Андрея побеля. Д. Талев, ПК, 676. Очите ѝ блеснаха изпод зачервените клепачи, устните ѝ побеляха: — Ти къде беше снощи, бре! И. Петров, НЛ, 77. Отвореше ли уста някоя да каже нещо пряко и остро на стареца, Божан се спущаше въз нея и острият му нос побеляваше от гняв. Елин Пелин, Съч. III, 29. // Лицето ми става много бледо, безкръвно; побледнявам, пребледнявам. — Ти на всичко се съгласяваш! — избухна той... Иванко Ватишов целият почервеня, после целият побеля, но се овладя. Ил. Волен, МДС, 201. Чичо Кольо побледня .. — А не побелявай такъв сега! Не е станало кой знае какво! — с тревога каза стрина Кольовица. И. Петров, НЛ, 139. — Назад! — изръмжа войникът. Драгойчо се стъписа втрещен. Побеля от страх. А. Каралийчев, ПГ, 42.

6. Обикн. за небе или небесно светило — ставам по-светъл или по-малко ярък, по-блед (при съмване, свечеряване или при силна горещина); избелявам, избледнявам, изсветлявам, просветлявам1, побледнявам. Той се върна в кабинета и разридан, неразсъблечен, будува върху дивана, докато след трети петли небето побелее на изток. Д. Вълев, З, 215. — Я гледай, звездите взеха да побеляват. Ще се съмне. Ст. Загорчинов, ДП, 68. Искаха [нивите] дъжд, а пък небето все повече побеляваше, слънцето се спущаше ниско, почти се допираше до баирите. К. Петканов, СВ, 21.

7. Ставам по-светъл и се виждам по-ясно през нощта поради осветяване или друга причина; просветлявам. Между клоните на дърветата се показа новата луна — чистичко, тънко резенче. Но колкото и малко да бе то, стръмната поляна под нас побеля, между дънерите светнаха стените на параклисчето. П. Вежинов, ЗНН, 152. В гората изведнъж стана тъмно. Горската шума и земята бяха черни и се топяха в нощта, а голите стъбла на елите кой знае откъде улавяха светлина, та цели побеляваха. А. Дончев, ВР, 142. Сигналната ракета изтрещява в тишината. Изведнъж нощта наоколо побелява. Снегът блясва като слънчево море. Кр. Белев, РСК, 72. // Разш. Поет. Обикн. за прозорец — ставам по-светъл при разсъмване, отразявайки утринната светлина; изсветлявам, просветлявам. Цялата ѝ снага трепереше като в треска. Така мина нощта. Когато на съмване побеляха прозорците, тя не знаеше спала ли е, или е дочакала деня така, с отворени очи. Г. Райчев, ЗК, 178. Когато прозорците побеляха и нощта вече си отиваше, той стана тихо. М. Марчевски, П, 175.

8. Остар. и диал. Обикн. за дреха, материя — избелявам (в 1 знач.). Моите кондури .. бяха се охлузили и побелели като липова кора. З. Стоянов, ЗБВ I, 307. — На̀ ти тоя червен чембер, / та го пери секи петък /../ А га чембер си побелее, / знай ма, море, ще са главя. Нар. пес., СбИБ, 41-42.

◊ Брадата ми е побеляла не на воденица. Диал. Преживял съм много, имал съм много изпитания, затова съм опитен. Побелява ми / побелее ми главата (косите) от някого или нещо. Много се измъчвам, изтормозвам от някого или нещо. Влязоха в черквата "Ал. Невски" .. — Видя ли .. каква голяма и хубава черква! Хайде сега мърдай напред, че главата ми побеля от теб. Ст. Даскалов, ПЯ, 137. — Мале, я остави ти това мислене, холам, ще ти побелеят косите. З. Стоянов, ХБ, 250. Побелявам / побелея като платно (вар, стена, тебешир). Пребледнявам, побледнявам много силно. Спасов побе‑

ля като платно, цял се разтрепера и проговори с отчаяна решителност. М. Марчевски, П, 159. Саво̀ побеля като стена. Устните ѝ се разтрепераха нервно. Ив. Вазов, Съч. IХ, 57. Бенковица излезе. Вън тя се уплаши от изгледа на щерка си. Божана бе побеляла като вар. Д. Талев, ЖС, 341.

ПОБЕЛЯ̀ВАМ

ПОБЕЛЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; побеля̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. 1. Белосвам (в 1 знач.). Камините на новия сарай бяха багдадски.., побелени от най-хубавия беляковски вар. Ц. Гинчев, ГК, 30. Не бих можал впълно да представя различните.. сводове, тук боядисани.., другаде пък побелени. Б. Димитров, А I (превод), 114-115.

2. Покривам площ, предмет и др. с нещо бяло. Нощес бе паднал сняг и побелил тревите и клоните на дърветата. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 143. Полунощният студ стягаше кожата на Нонкиното лице и побеляваше със скреж Петровите мустачки. И. Петров, НЛ, 17. Бял прах и плява полепваха по дърветата [при вършитбата].. Радваха му се — сякаш той беше като брашното, що побелява мелничарите. А. Дончев, СВС, 565. Самодива отговаря: / — Да си сакам бело млеко / полето бих побелила /../ Ми си сакам Ненко чорбаджи. Нар. пес., СбВСт, 19. Обр. Той [Арабаджията] долепяше лице о студеното стъкло на прозорчето и дълго гледаше как зимата бе побелила работилницата, двора, по-далечните плетища и къщи. Ст. Дичев, ЗС II, 204.

3. За мъка или друго психическо състояние — ставам причина някой или нещо (коса, глава) да побелее. Глубокото съчувствие на тая печал набръчи челото му и побели без время космите на главата му. Х. Пашов и др., ЦП (побълг.), 2-3. Аз ти са моля само.. по-скоро да мя избавиш от осемгодишната ми надежда, която ми побели главата. АНГ I, 405.

4.Правя по-светъл, премахвам мрака. Долиташе смесеният и глух шум на столицата, над коята една бледа зара от светилата побеляваше въздуха. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 14. побелявам се, побеля се страд. от побелявам в 1 знач.

Списък на думите по буква