ПОБИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОБЍВАМ1, ‑аш, несв.; побѝя, ‑ѝеш, мин. св. побѝх, прич. мин. страд. побѝт и (диал.) побѝен, св., прех. 1. Забивам2 или вкопавам, вбивам нещо с остър край (знаме, кол, стълб и др.) някъде (обикн. в земята), така че то да стои изправено. — Ветрее се [знамето] над Шипка. Ония, които го носеха,.. са го побили на най-високия планински връх. Н. Каралийчев, ТР, 185. Отначало Калю го настани свободно в колибата, но вълчето избяга.. Тогава овчарят се ядоса, поби як кол в колибата и го върза о него с желязна верига. Г. Райчев, В, 12. — Ей, дружина, верни .., / сговорни! / Побивайте криви геги, / простирайте ямурлуци. Нар. пес., СбНУ V, 7. Ще прокарват електричество, затова побиват стълбове. ● Обр. Тъмна се / .. там възправи Рила / во небесата снежен връх побила. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 190. // Вкопавам камък в земята с цел видимата му, подаваща се над земята част да служи като символ, знак на нещо. Цончо и Ненка умряха и се забравиха; само един камък, побит на мястото, дето ги закопаха в дола, остана да наумява за тях. Ив. Вазов, Съч. VIII, 127. За да се забележи и определи стопанството на .. ниви, кории и пр., турят се белези .. На нивите побиват камъни. С. Бобчев, Н, 1884, кн. 5-6, 488.
2. Набождам нещо върху островърх предмет, за да стои на него; набивам2, набучвам, забивам2, забучвам. Още вечерта главата била отсечена и занесена във Враца. С тържество я разнасяли из града, а после я побили .. на мегдана при градския часовник. З. Стоянов, ХБ, 386. Продаваше на селяните каменна сол .., захаросани ябълки, побити на клечици. А. Каралийчев, НЗ, 88. "Приемеш ли кърджали харно на гости — / глава не побиват на кол!" К. Христов, ВС, 48. // Прокарвам кол през тялото на някого по дължина, за да го убия по мъчителен начин. — Дума ако продумаш, ще река на агата да те побият на кол. Тогава ще се разпори и утробата ти, и мръсното ти сърце. А. Дончев, ВР, 225.
3. Диал. Подбивам1 (в 1 знач.); набивам2. Когато се върна, петите му бяха тъй побити, че не можеше да стъпва на тях, ами стъпваше само на пръсти. Й. Радичков, В, 91. Чувстваше умората на пътник, който е спрял най-сетне да си отдъхне, но който в уречената минута трябва отново да стане и да върви, надвивайки болката в побитите си нозе. Ем. Манов, ДСР, 91. побивам се, побия се страд. За по-бързото завършване на линията ще бъде прилаган нов метод при побиване на траверсите — те ще се побиват на едно място, а не както досега — разпръснато по строежа. ВН, 1960, бр. 2613, 1. Четалест кол в земя не са побива. П. Р. Славейков, БП II, 98.
ПОБЍВАМ СЕ несв.; побѝя се св., непрех. Разг. Заставам неподвижно някъде; изправям се. Час и половина преди да се покаже слънцето, аз съм се вече измил в роса, побил съм се на Меча поляна и го чакам. Н. Хайтов, ШГ, 270.
◊ Не ще побия кол (колец) на земята (на света); кол ли ще побия на земята (на света). Разг. Няма да живея вечно. Нали в края на краищата няма да побия кол на земята? И аз ще умра. Чудомир, Избр. пр, 131. Аз ще умра, та ти кол ли ще побиеш на света. П. Р. Славейков, БП I, 5. Побивам / побия връх над нещо. Остар. Вземам надмощие, надделявам над нещо, побеждавам. [Ботев] изстинал към гимназията и нейните сухи предмети.. не го увличали. Неговите естествени стремления побили връх и го завлекли по своя начертан път, ученическият период бил удавен и прескочен. З. Стоя‑
нов, ХБ, 41. Побивам / побия кол на земя<та>; побивам / побия кол някъде. Разг. Установявам се да живея някъде за дълго време, заселвам се някъде, създавам си дом. Жена ми продаде, щото можа там .., та дойде веднага при мене в Пирот .. Рекох, вече тука ще побия кол. Ив. Вазов, Съч. IХ, 46. — Момчета, това момиче ще ме накара и аз кол на земя да побия, за дом да се замисля. Ц. Церковски, ТЗ, 175. Побивам / побия нозе някъде. Диал. Стъпвам, заставам някъде. Вред гиздост и няма где да стъпи с нечистите си опинци. Където побие нозе, ето че се образува мътна локва и закрие хубавите шарила. М. Смилова, ДСВ, 119. Побивам се / побия се като камък (стожер) някъде или самост. Разг. Заставам някъде неподвижно, изправям се някъде. Поогледа се наоколо, па се побие като стожер и така стои с часове, без да мърда и без да проговори. Кр. Григоров, ТГ, 48. Искаше ми се още да поразпитам, но беше неудобно .. Човекът си работеше .., а аз съм се побил насреща му като камък и това, че онова! ВН, 1960, бр. 2633, 4.
ПОБЍВАМ2, ‑аш, несв.; побѝя, ‑ѝеш, мин. св. побѝх, прич. мин. страд. побѝт, св., прех. 1. Побийвам (в 1 знач.); понабивам1, потупвам, понатупвам. Най-напред го побие малко, за да не строши стовните. Л. Каравелов, Съч. II, 10. — Капитанът строг ли е? — Добър е. — А госпожата? — И тя е харна. — Лъжеш, побива тя. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 26. — [Учителят] беше дребничък, сухичък човек с козя брадичка, който .. побиваше, както му е редът. Ив. Сарандев, ЕС, 27. Наший даскал Марин тази година беше се условил в село .. да учителствува и не знам каква погрешка е сторил, та го побили малко в село. М. Кънчев, В, 143. Аз съм го побил, не съм го пребил. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 25.
2. Остар. Набивам1 (в 1 знач.). Ликторите развързали сноповете с пръчките, побили осъдените, а после им отсекли главите. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 277. По-старий, Остап, още първата година бяга. Него го върнаха назад, люто го побиха. Н. Бончев, ТБ (превод), 14. Дръпва дядо пъртът / па побива хъртът, / че не пазил петля. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 306.
3. Остар. Убивам, погубвам. С камъне биха го [кмета] побили, на вечно проклятие биха предали и него, и партията му. П. Р. Славейков, ПХС, 70. — Йерусалиме, ти си избил пророците и с камене побиваше пратените при тебе. Н. Рилски, НЗ (превод), 50.
4. Остар. Побеждавам, отблъсквам някого във война, сражение и под. Русия дигала война повечето да освободи Боже гроб .. и да побие поганците турци. З. Стоянов, ЗБВ I, 264. Турците биваха постоянно побивани, но те подновяваха нападението с голяма сила. СПл, 1876, бр. 4, 16. побивам се, побия се I. Страд. от побивам2. "Ако пламне войната между Русия и Турция .. и откак са побият турците, ще са представят големи затруднения в уреждание на възточния въпрос." НБ, 1876, бр. 40, 156. II. Възвр. от побивам2 в 1 знач. III. Взаим. от побивам2 в 1 знач. Захванахме да се побиваме с връстниците ми, на Желча Димитров пукнах главата. М. Кънчев, В, 76. Кой миг ще връхлети конната полиция? .. Тръпките бягат по гърба ми, иска ми се да се побием с ония. В. Андреев, С, 1972, кн. 9, 9.
ПОБЍВАМ СЕ несв.; побѝя се св., непрех. Остар. Бия се (във 2 знач.), сражавам се. Говорило ся е по Цариград в последное время, че са ся на остров Кандия (Крит) муслумани и христяни жестоко побили. Бълг. д, 1857, бр. 11, 42.
◊ Побивам се в гърдите. Диал. Перча се, надувам се, големея се. — Я ми дай, либе, калъча / Маркова глава да зема, / че той ма крио [криво] погледва / и са във гърди побива. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 38.
ПОБЍВАМ3, ‑аш, несв.; побѝя, ‑ѝеш, мин. св. ‑ѝх, св. Остар. и диал. 1. Непрех. За пот, руменина и др. — появявам се, излизам обикн. на лицето, челото или по тялото; избивам2. Неговото лице беше свежо, най-естествено, дори един руменец беше побил по бузите му. А. Гуляшки, ДМС, 97. По гърдите и по главата [на болния] побива един студен пот. Ив. Богоров, СЛ, 34.
2. Прех. Появявам се обикн. на лицето, по кожата, покривам (лицето, кожата). Едър пот поби челото му. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 20. Земе ли [детето] да повръща .. или побият ли го прищие, то най-добре е да ся допиташ до лекар. Й. Груев, КН 7 (превод), 68.
3. Непрех. За мустаци, брада — израствам, показвам се съвсем слабо; набождам, побождам2, покарвам2. Прислужваше семейството на съдържателя .. синът, сухо, мургаво момче, с едва-що побили мустачки, напевно правеше сметките на консуматорите. Г. Белев, КВА, 34. Очите му са посърнали, а тук-таме по скулите му е побила брада. // За зъб — израствам, показвам се над венеца; покарвам2. Когато .. побият зъби на детето, това е знак, че е дорасло за по-силна храна от майчиното му мляко. Хр. Данов, Лет., 1869, 96.
◊ Побива ме / побие ме <студена, студен, леден> пот. Остар. и диал.; Побива ме роса. Диал. 1. Изпотявам се. След първия потрес от постъпката на Стефка .. Черенева поби студен пот: а обхвана го и .. болезнена тъга. А. Страшимиров, Съч. I, 232. Леден я побива пот... / Гасне нейния живот. Ив. Вазов, Съч. I, 14. Буле из баня изляло, / ситна го роса побило / в челото между веждите. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 109. 2. Почувствам се много неприятно поради създадено затруднено или неудобно положение. Вчера станах жертва на едно нечувано недоразу‑
мение. Ама че резил беше! Още ме побива пот, като си припомня. Хр. Радевски, Избр. пр III, 70. Побива ме страх. Диал. Обзема ме силен страх, ужас. Тя простряна всред дюкяна с разпилени коси, залепнали о засирената кръв по шията.. У! — страх да те побие. Ст. Чилингиров, ХНН, 215. Па се спирам и поглеждам към върха. И отново ме побива страх. Т. Влайков, Пр. I, 290. Побиват ме / побият ме <студени, ледени, хладни> тръпки; тръпки побиват / побият <по> тялото (снагата) ми. Разг.; Побиват ме / побият ме мразници (морници). Поет. 1. Изведнъж усещам студ, от който потрепервам. Вятърът леко се усили .. [Милена] почувства, че я побиват тръпки, и за да не изстине, влезе в стаята си. К. Калчев, ЖП, 89. Бррр! Как да се цамбурне в бистрата синкава вода! Колкото и да беше горещо, всеки път, когато да се хвърли, го [Ленко] побиваха хладни тръпки. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 184. 2. Обзема ме силен страх, ужас. Той се потресва и студени тръпки го побиват само като си помисли, че при бледия пламък на една кибритена клечка ще трябва да се наведе чак до жълтото мъртвешко лице, за да го познае. Г. Караславов, С, 54. Посрещна я студена зимна хала / с развяния си дрипав шал от сняг. / Но мразници от друго я побиха: / на всеки ъгъл гарван чер стърчи. Бл. Димитрова, Л, 187. 3. Обзема ме силно вълнение, от което потрепервам. — Ти, момиче, къде си учила так хубаво да свириш? — гласът на шефа бе така възхитен, че тръпки ме побиха. Бл. Димитрова, ПКС, 299. Тя го не видя кой е, но сърцето ѝ зе да тупа по-силно и я побиха отведнъж тръпки по снагата. Т. Влайков, ПСп, 1888-1889, кн. 28-30, 484.
ПОБЍВАМ4, ‑аш; побѝя, ‑ѝеш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. 1. Подбивам3. Той [учителят] не бива да си побива авторитета в училището. Й. Груев, Н, 1881, кн. 1, 65-66. — Такива са сега чорбаджиите, байовото .. Гледат, колкото могат повече да побиват хака на ратаете. Т. Влайков, Съч. II, 131. Идеш да молиш по търговците: попиташ тук, попиташ там — тоя не ще, други ти се назландисва, трети ти дава половин цена. Някой път те доядее и си върнеш стоката — защо да ѝ побиваш цената? Т. Влайков, Съч. II, 182. Истина е, че самоукът бие в очи на много места в тия писания, но това не побива цената, нито умалява значението им. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 72.
2. Оборвам (в 3 знач.). Когато изпосле му ся случеше в парламента да побива доводите на политически противници,.. на малцина можеше да дойде наум, че тая извънредна сила на памятението била .. развита под бащиното му ръководство в енорийската черкова. Й. Груев, СП (превод), 54. побивам се, побия се страд. Мненията бива да ся побиват чловечески, без да ся тегли нож, без псувни и обиди. Й. Груев, СП (превод), 316.
◊ Побивам / побия си стоката. Остар. Ставам причина цената на стоката ми да падне. Палиси можеше да изпродаде и изхабените съдове, но той не щя, зачтото си мислеше, че ако .. дадеше с по-долня цена съдовете, които не излязоха добри, той .. побил си би стоката. Й. Груев, СП (превод), 74. Побивам си шега с някого. Диал. Подигравам се с някого, вземам го на подбив. Та си тамо отиде [пашата], / поби си шега с Чавдара: / — Чавдаре, млада войводо,.. / че те турим кадия. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 49.