ПОБИЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБЍЧВАМ, ‑аш, несв.; побѝча, ‑иш, св., прех. Диал. Побивам¹ (в 1 знач.). Сред площада лежеше един голям бял кръст. Селяните не бяха сварили още да го побичат. МС, 1883, кн. 4, 14. побичвам се, побича се страд.

◊ Имам побичен кол. Диал. Заселвам се някъде, създавам си дом. Аз реших да си направя собствена къща, а това го желаеха и моите селяни, и ученици, и учители, да имат побичен кол. СбНУ ХVIII, 581. Нямам побичен кол. Диал. Нямам никакъв имот, къща и под. — За катунарин дъщеря не храня .., а даскалът не е по-долу от тези, които се местят от село в село .., и нямат побичен кол. Ил. Блъсков, ДБ, 22.