ПОБЛАГОДАРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБЛАГОДАРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв. (рядко); поблагодаря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., непрех. Изказвам или изразявам благодарност, признателност към някого; благодаря. Домякинята .. му предложи втори чай; той поблагодари и прие чая. Г. Райчев, Избр. съч. I, 7. Той .. поблагодари с кимване на Христина, която се завтече да му поднесе сол и седна полуобърнат на другия край на масата. Ем. Станев, ИК I и II, 86. — Имаме хризантеми — запазени са само за тебе.. Вземи де! — смъмрих го престорено — Чуден кавалер — нито ги взема, нито поблагодарява даже. Г. Райчев, Избр. съч. I, 178. Когато свършат курса на науката си и си земат последните свидетелства, възпитаниците са дължни да поблагодарят на своите учители. Знан., 1875, бр. 20-21, 332. ^● Прех. Остар. Иванов отиде у Дима, поблагодари го за гостоприемството и се прости с него. Ив. Вазов, Съч. ХII, 127. — Позволи ми.. да поблагодаря Бога, който ме е сподобил с такива милозливи другари. Ил. Блъсков, ДБ, 61. поблагодарява се, поблагодари се безл. Нему [на Горчаков] тряба да са поблагодари и за това, че Дания беше поробена от Прусия и Австрия в 1865 година. С, 1872, бр. 48, 383.

ПОБЛАГОДАРЯ̀ВАМ СЕ несв.; поблагодаря̀ се св., непрех. Остар. Извличам полза, облага от нещо; възползвам се. Всичко напуснали турчата, нищо няма господар: зимай, граби, трупай .. Тогава му беше времето и ние да се поблагодарим от освобождението. Ив. Вазов, Съч. Х, 41.