ПОБЛЕНУ̀ВАМ

ПОБЛЕНУ̀ВАМ, ‑аш, св., непрех. Бленувам малко, кратко време; помечтая. Аз го [телефона] смятам за омразник .. — мирка нямам от него — нито да побленувам, ни‑

то да потъгувам, нито да помързелувам. Ст., 1963, бр. 903, 2. — Всяка мома е любила някого, преди да залюби мъжа си. Остави младите да си побленуват. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 28.

Списък на думите по буква