ПОБЛЕСТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБЛЕСТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поблестя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. поблестя̀л, ‑а, ‑о, мн. поблестѐли, св., непрех. Рядко. Блестя малко, кратко време. Когато на писателя непременно се иска да поблести, то негова милост пуща в пълен ход езика си и дава му свобода да гради високи кули под облаците. Л. Каравелов, Съч. VII, 59. Ако светът заговори за естетическите чувства .., то у педагога са появлява желание да поговори за тие високи предмети и защото няма пред кого да поблести със своите велики познания, то учениците стават негови купища, над които натрупва сичките свои нечистоти. Знан., 1875, бр. 22-23, 352-353.

— Друга (остар. и диал.) форма: поблещя̀вам.