ПОБЛИЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБЛЍЗВАМ¹, ‑аш, несв.; поблѝжа, ‑еш, мин. св. поблѝзах, св., прех. Обикн. св. Ближа малко, кратко време нещо. "Чувал съм, мамо, от ората / че майчин язик бил сладък — / я си язика ти изплези, / да ти язика поближа." Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 76. Детето поблизва от сладоледа си, а после го дава на майка си да го дояде. △ Дай на овцете да поближат сол.

ПОБЛЍЗВАМ², ‑аш, несв.; поблѝзна, ‑еш, св. (рядко), прех. Близвам от време на време, понякога нещо. Елисей Лазов имаше две биволици .. Като влезеше при тях с фенера, те се разтревожваха .., поблизваха го по дрехите, по ръцете, по бузите дори. Ил. Волен, МДС, 150-151.