ПОБЛЪСКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБЛЪ̀СКВАМ, ‑аш, несв. (рядко); поблъ̀скам, ‑аш, св., прех. и непрех. Блъскам малко, кратко време. Той поблъска по вратата, но никой не му отвори и си тръгна. △ Ще поблъска във фабриката известно време и после ще потърси друга работа.

ПОБЛЪ̀СКВАМ СЕ несв.; поблъ̀скам се св., непрех. Блъскам се известно време. В тунела дяволски трудно се работи: тъмно, тясно, димът трови гърдите.. А трябва поне още година да се поблъска в тоя балкан.., сетне ще се махне. Й. Гешев, ВТ, 43. Горските ме предупреждаваха .., че фиданките не се прихващат.., че не един от моите предшественици се е поблъскал в чуките на Мезарица без никакъв резултат. Н. Хайтов, ПП, 30. Като се поблъска няколко месеца в градския транспорт, реши да си купи кола.

◊ Поблъсквам / поблъскам си главата. Разг. Постаравам се, помислям напрегнато известно време, за да проумея нещо или да разреша някакъв проблем, задача. — Умна си, здрава си .., хлябът ти в ръцете. Защо ще му превиваш гръбнак? Нека си поблъскат малко главите, нека се позамислят, па тогаз ще видим. И. Петров, НЛ, 193-194. Той си поблъскал главата и изведнъж му хрумнало дали не ще може да използва словото вместо колело и да откара трупите до бичкиджийницата. Й. Радичков, В, 182.