ПОБЛЯСКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБЛЯ̀СКВАМ, ‑аш, несв; побля̀скам, ‑аш, св. 1. Само несв. Бляскам леко от време на време; поблясвам. Като наближаваше Търново, а от високите места на пътя вече побляскваше през маранята звънарната на църквата Възнесение Христово .., настигна го един непознат калугер. Ст. Загорчинов, ДП, 232. Заливът изглеждаше като подгрян на силен огън. По-далеч, в открито море, побляскваха, докъдето око стигне, бели "зайчета". Ем. Манов, БГ, 106.

2. Бляскам, светя малко, кратко време. Огънят побляска още половин час и изгасна.