ПОБОЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБО̀ЖДАМ¹, ‑аш, несв.; побода̀, ‑ѐш, мин. св. побо̀дох, прич. мин. св. деят. побо̀л, св., прех. Диал. Побивам¹ (в 1 знач.). Там в полето, накрай друма, / де он падна окървавен, / камък чер стои изправен — / .. / някои селени набожни / над пръстта му го поболи. Ив. Вазов, В, 24. — Ой, мои кардаши! / .. / Харно мене зарийте, / на глава ми баряк пободете. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 58. ^● Обр. Взе торбата, сред дворчето спре / и погледна към двете тополи, / нависоко върхари поболи. О. Орлинов, П, 57. побождам се, побода се страд.

ПОБО̀ЖДАМ², ‑аш, несв.; побода̀, ‑ѐш, мин. св. побо̀дох, прич. мин. св. деят. побо̀л, св., непрех. Диал. За растение — пониквам, покарвам², набождам, побивам³. Между есенешните високи и мъртви треволяци по слоговете бяха поболи млади стръкчета трева. Ил. Волен, МДС, 128. Синият минзухар .. вече беше побол по влажните места. Х. Русев, ПЗ, 164. // Диал. За мустаци, брада — набождам (в 6 знач.), покарвам², побивам³. До него гледаше тайнствено и под вежди набит момък с румено лице, с току-що поболи мустачки. Г. Караславов, ОХ I, 233. Долу пред входа няколко турци .. издигаха бесилка, а край тях лежеше вързано едно съвсем младо българче с едва побол мъх над устните. А. Христофоров, А, 33.

ПОБО̀ЖДА МЕ несв.; пободѐ ме св., непрех. Остар. Обикн. с предл. на и същ. или със следв. изр. със съюз да. Избива ме (в 1 знач.); идва ми. Лаярд бе на 22 години момък, когато тръгна да пътува по изток, него го поболо да обиде отонадната страна на Ефрат. Й. Груев, СП (превод), 60. Ако си богата, пази ся да тя не пободе на гордост и труди ся с тръпение. А. Начев, ПЖЧ (превод), 19.