ПОБО̀ЙНИЧЕСКИ

ПОБО̀ЙНИЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до побойник; побойнишки. Побойническа банда.

2. Който е свойствен, присъщ на побойник; побойнишки. Никой още не можеше да каже какво точно ще става, но някои, като знаеха побойническия нрав на кмета, се досещаха защо вързаха Пинтата и защо го тътрят към улицата. Г. Караславов, ОХ II, 117. Гвардиите на диктаторите се набират най-вече сред младежи с побойнически склонности. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 158.

Списък на думите по буква