ПОБОЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОБОЛЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; поболѐя, ‑ѐеш, мин. св. поболя̀х, прич. мин. св. деят. поболя̀л, ‑а, ‑о, мн. поболѐли и поболя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Ставам причина, правя някой да се разболее; разболявам. Беше ѝ мъчно, че поболя баща си и майка си .. Щом чуеше как пъшкат .., тя изплакваше мъката си тихо, да не забележат. Ст. Даскалов, ЕС, 264. — Аз, сватя, съм баща и ме боли, като гледам как разплаквате дъщеря ми! — каза той с пресипнал глас. — Мислете му, ако я поболите. И. Петров, НЛ, 144. Историкът е трудещ се болезнено мрачен: поболява го мисълта, че у човеците разрушителната злост надделява над разума, та дори и над изгодата. В. Мутафчиев, БС, 55. Тревогите ѝ за сина я поболяха.
ПОБОЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; поболѐя се и поболя̀ се св., непрех. Разболявам се, заболявам1. Минкината Стефанка се поболяла и две години няма излекуване. Какво да я правим? К. Калчев, ПИЖ, 121. Ния започна да се застоява в стаята си, макар да зъзнеше там без огън, но свекърва ѝ не я остави да се отделя: — Що стоиш там сама?... Ще настинеш, ще се поболиш. Д. Талев, ПК, 344. — Хубаво направи, че му прости .. Момчето ми беше почнало да се поболява. Д. Габе, МГ, 78. ● Нар.-поет. Болен се поболявам. Ази са болен поболих, / па си водица поисках, / а ти ми вода не даде. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 25.
ПОБОЛЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; поболя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. поболя̀л, ‑а, ‑о, мн. поболѐли, св., непрех. 1. За орган, част от тялото — боля известно, обикн. кратко време; поболвам, понаболявам. Не се тревожи за глезена — леко е изкълчен, ще поболи и ще мине.
2. Диал. Поболедувам. Разболял ми са й млад Стоян, / че е полежал, поболял / тъкминко девет години. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 192.
ПОБОЛЯ̀ВА МЕ несв.; поболѝ ме св., непрех. 1. Изпитвам временна болка, боли ме кратко време; понаболява ме, поболва ме. — Ще ги [дервишите] поболи и ще им мине. — Мустафа ага има цяр, ама не го взел. — Е че кой се е надявал, че те като деца ще бутат пчелите. Ц. Гинчев, ГК, 199. — Докато ти сложим упойката, ще те поболи, но после няма да усетиш нищо. ● Със същ. Боли ме орган или част от тялото (означени със съществителното) известно, обикн. кратко време. След смяната на превръзката ръката ме поболя, но вече е добре.
2. Само несв. Рядко. Боли ме леко от време на време; поболва ме, понаболява ме. — След операцията ще те поболява, но постепенно болката ще отзвучи. ● Със същ. Боли ме орган или част от тялото (означени със съществителното) леко от време на време; поболва ме, понаболява ме. Раната заздравя съвършено, но гърлото пак ме поболява на старото място. Ив. Вазов, ПЕМ, 41. — Мене ме поболява глава — каза князът, като се фана за челото. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 187.