ПОБОРНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОБО̀РНИК, мн. ‑ци, м. 1. Книж. Обикн. с предл. за. Борец за свобода или за постигане на някаква друга обществено значима цел. Никакъв знак не е поставен да показва, че тук лежат останките на 298 души поборници за българската свобода! З. Стоянов, ЗБВ III, 294. Началото на нашата нова литература поставя пламенният родолюбец и страстен поборник за свободно развитие на българската нация Паисий Хилендарски. Лит. Х кл, 85. Сега, когато и ти, великият йерей, легна върху жестокия жертвеник, дето българският народ е положил толкова поборници за истина и правда,.., виждам те като планина. Ем. Станев, А, 58. Той [Никола Първанов] бил всякога ревностен поборник за независимостта и самостоятелността на българската черква. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 260. Поборник за спаведливост.
2. Участник в освободителните борби през турското робство. Баща ми беше .. поборник от Шипченското опълчение. Ив. Димов, АИДЖ, 7. — Отнапред какъв сте били? — Поборник! — отговори Матрапанчев подир малко колебание. — В четите сте били? — Не, не в четите. — В опълчението тогава? .. Или в Руско-турската война? Ив. Вазов, Съч. Х, 88. Дядо Вельо, стар поборник, останал само с едно ухо през време на клането край Дуранкулак, протегна ръка. А. Каралийчев, НЗ, 176. Поборник от Априлското въстание.
3. Остар. Обикн. с предл. на. Защитник, поддръжник на някаква идея, кауза, учение; радетел. Хвъргайте кал и камъне връх гроба на Домбровски, защото не стана слуга на някоя коронясана глава, а поборник на велика идея. Хр. Ботев, Съч. 1929, 125. Тя [песента] са преписваше и ходеше от ръка на ръка между поборниците на българщината. П. Р. Славейков, БП I, III. Старата астрономия била оставена и той станал .. поборник на Коперниковото учение. Д. Витанов, НС (превод), 60. Поборник на християнството. Поборник на православието.
4. Остар. Боец, воин. Те [русите] са съединиха с печенегите .., та напълниха Тракия с една войска от 300 000 поборници. Т. Шишков, ИБН, 171. Чувството за милост са е съживило и у гърците, които събирали помощ за ранените във войната християнски поборници. НБ, 1876, бр. 27, 108.
5. Остар. Борец (в 3 знач.). Денят на биенето се определи. Той биде приятлив и кавалерски; двамата поборници се изясниха и прегърнаха, преди да теглят сабята. Б. Горанов, ЖГС (превод), 49. Щом падне бикът, главният от поборниците затръбва и тогава с три мулета го извличат вън и друг бик ся пуща вътре. ИЗ 1874-1881, 95.