ПОБОЯ̀ВАМ

ПОБОЯ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; побоя̀ се, ‑оѝш се, мин. св. ‑оя̀х се, св., непрех. 1. Обикн. св. Със следв. изр. със съюз да. Не се решавам, не се осмелявам да направя или кажа нещо (поради страх, смущение, нерешителност и др.). Противоп. престрашавам се, осмелявам се. Побоя се да се отбие вкъщи, за да не го задържат. К. Петканов, ОБ, 135. Сашо искаше да я прегърне, но се побоя. С. Чернишев, ВМ, 144. В салончето всички бяха затихнали някак виновно и Касабов се побоя да наруши тишината. Ст. Дичев, ЗС II, 131. Тоя решителен мъж [Отон Иванов] не се побоял да са яви .. пред башибозушките водители. З. Стоянов, ЗБВ III, 273. Побоя се да каже истината. △ Побоя се да поеме отговорността.

2. Обикн. св. С предл. от. Обзема ме уплаха, страх от някого или нещо; уплашвам се, изплашвам се, стряскам се. Тя се не побоя от него [мечкаря] — когато всички моми си тръгнаха от кладенеца нея вечер, Калина нарочно остана сама да го причака. П. Тодоров, И I, 27. В разцвета на младостта си и на върха на славата си [Пушкин и Лермонтов] отидоха на дуел, не се побояха от смъртта. Ив. Вазов, Д, 64. Едрите черти на лицето ѝ, дългият ѝ нос .. — всичко заедно говореше за забележителна физическа сила, от която би се побоял всеки здрав мъж. К. Калчев, ЖП, 156. Ние няма какво да се боим от турските орди, както и шепата опълченци на Шипка не се побоя от Сюлейманпашовите пълчища. Пряп., 1903, бр. 77, 1. Разг. С местоим. в дат. Ема прекара везаната кърпичка по овлажнелите си очи. Да, тя почувства Асена Дъмбев още тогава: побоя му се! А. Страшимиров, Съч. V, 158. // Само св. Обикн. със следв. изр. със съюз да и част. не или със съюз че. Обзема ме уплаха, страх, тревога, че ще стане, ще се случи нещо неприятно, нежелателно; уплашвам се, изплашвам се. — Пролетните дъждове я [скалата] закъртиха. Образува се цепнатина и започна да расте. Хората се побояха да не затрупа някого. А. Каралийчев, НЗ, 48. Щели да го хванат, но като били само двама души, побояли са да не избяга от ръцете им. З. Стоянов, ЗБВ II, 232. — Много хубава топка имаш! — казах завистливо на Тамара .. Искаше ми се да добавя: "За какво ти е, щом не можеш да тичаш?", но се побоях, че ще я оскърбя. П. Славински, МСК, 17.

3. Само несв. С предл. от. Изпитвам известен страх, малко се боя от някого. И кметът на селото, и управителят на близкото болярско имение се побояваха от младия осиновен болярин, та не притискаха твърде пришълците. А. Дончев, СВС, 593-594. Харизан беше чудак — това го знаеше цялото село. Младите дори се побояваха от него, защото коларят говореше много рядко, но остро. С. Северняк, П, 52-53. ● Разг. С местоим. в дат. Петко бе горско пиле... Три години той бе командвал чета, а сега него командваха. Гръцките офицери му се побояваха. Ст. Сивриев, ПВ, 55. // Със следв. изр. със съюз да. Изпитвам известен страх, малко се боя да направя, извърша нещо или да не се случи нещо. — Ст. Ч. е все още жив .. Помниш каква хала беше в затвора едно време .. — даже надзирателите се побояваха да го закачат. Ем. Манов, ПС, 13. Това се случи преди една година и ние бяхме трима души, но разказа пиша едва сега, защото навярно и другите двама често са си спомняли и също като мене са се побоявали да го запишат. С. Северняк, П, 186. Все се побоявам децата ми да не напуснат страната.

Списък на думите по буква