ПОБРАТИМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБРАТИМЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от побратимя като прил. 1. Който е побратим (в 1 знач.) с някого.

2. Който се намира в близки, приятелски отношения и връзки с някого, нещо. След .. думите на началника за всички в село стана ясно като бял ден, че силата на двамата побратимени чорбаджии и с топ вече не може се разби. Т. Влайков, Съч. III, 297. В това утринно мълчание дърветата приличаха на побратимени същества. Вижда се как се опират и държат едно за друго. Ст. Станчев, НР, 104. Кметовете на побратимените столици се срещнаха вчера в София. Побратимени градове.