ПОБРАТИМЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБРА̀ТИМЕЦ, мн. ‑мци, м. Остар. Побратим. Тоя цял ден те ще носят китките, за да ги видят хората, че са вече побратимци. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 2, 180. — Няма ли нейде някого / .. / водица да ми донесе — / ни баща, ни побащимец / .., / ни братец, ни побратимец. Нар. пес., СбНУ ХХV, 71.