ПОБРАТИМСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБРА̀ТИМСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е присъщ, свойствен на побратим (в 1 и 2 знач.). И двамата се изсмяха високо, поглеждайки се с весели очи, осенени с творческо щастие и с побратимска любов. М. Кремен, РЯ, 414.

ПОБРА̀ТИМСКИ. Рядко. Нареч. от прил. побратимски; задружно. Заработихме упорито и побратимски, както сме и живели непрекъснато тридесет и пет години. Ив. Димов, АИДЖ, 181.