ПОБРАТИМЯ̀ВАМ

ПОБРАТИМЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; побратимя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Правя чрез специален обред на смесване на кръвта двама или повече души да станат побратими (в 1 знач.); братимя. — Стори милост, речи да ви побратимим [със сина ми]: юнак си, ще надвиеш болестта невярна и може да се дигне чедото ми. На заранта поп дошел, обред на побратимяване извършил. А. Страшимиров, А, 228.

2. Правя или ставам причина две лица или два народа, две страни, две селища да установят близки, приятелски отношения, да се сдружат; сближавам, сприятелявам, братимя. Майка им .. врачувала на цяло село .., магии развързвала и намразени хора побратимявала. А. Страшимиров, ЕД, 122. Господа теоретиците на спорта .. твърдят, че спортът побратимява народите. Б. Шивачев, ПЮА, 95.

ПОБРАТИМЯ̀ВАМ СЕ несв.; побратимя̀ се св., непрех. 1. Ставам побратим (в 1 знач.) с някого; братимя се. Дялнаха [Стоян и овчарят] си ръцете с остър нож, допряха ги, смесиха си кръвта, побратимиха се. Д. Яръмов, БП, 88. — Ей, странен е тоя Дъмбев! Марчето умира, а той бие шега: предлага ѝ да се побратимят — съвсем тъй, според обреда. А. Страшимиров, Съч. V, 94.

2. Установявам (понякога чрез определен ритуал) близки, приятелски, сърдечни отношения с някого, нещо; сближавам се, сприятелявам се. Тия двама, преследвани от съдбата хора се сдружиха и побратимиха. Митко по-нежно заобича Рангела, кога узна отчасти историята му; Рангел всеки ден по-живо страдаше за Митковото домашно нещастие. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 105. Между юнаците [в легията] беше и един млад дякон от Карлово — Васил Иванов — Левски. Умен, сърцат мъж! Матей Преображенски се побратими с него. Д. Марчевски, ДВ, 11. По време на Освободителната война българите още по-отблизо опознават руския народ, побратимяват се с него, вникват в неговия национален дух и характер. В. Йосифов, Избр. тв I, 72. В миналото имаше традиция селища да се побратимяват. // Установявам мирни, дружески отношения с някого, с когото преди това сме били врагове и сме воювали. — Не виждам как [войната] ще свърши — забеляза Трифон.. — Като се побратимим с англо-френските войници и със сърбите — каза решително Въкрил. — Така ще свърши. Г. Караславов, ОХ I, 417. Като вземал Филип войници от всички родове и племена, те се събирали във войската и се побратимявали, забравили родовите и племенни вражди. А. Дончев, СВС, 94.

3. Остар. Обединявам усилията си с някого, с когото имаме общи цели, интереси и под., за да действаме съвместно; сдружавам се. Баща му Кръстил бил обесен в Цариград през 1741 г., понеже се събрал с "Атанаса, болярин от Арбанас, та побратимили са да свалят султана". Н. Ферманджиев, РХ, 88. От тая вечер Ботйов и непознатият бивши прокурор се побратимили за взаимни действия. З. Стоянов, ХБ, 142.

Списък на думите по буква